Емилия Белчева е терапевт с над 16 години опит в сферата на здравето, корекцията на гръбначни изкривявания, натуралната естетика и психосоматиката. В това интервю, тя споделя своите разсъждения и съвети за ролята на физическата активност в развитието на децата, както и как родителите могат да насърчат активен и здравословен начин на живот у своите деца.
Каква е връзката между физическата активност и психичното здраве на децата?
Когато не се движим лимфата не може да изчисти тялото ни. От там се токсикираме, имаме усещане за тежест, а това често ни изнервя и влияе на нашите хормони. Самото движение засилва метаболизма ни, обмяната на веществата и ни кара да се чувстваме живи, силни, можещи. Самото движение спомага за по-чиста среда в тялото, а от там по-добра памет, по-добра концентрация, производство на правилни хормони. Колкото повече време седим на едно място, толкова повече се забавят тези процеси и тялото само започва да иска да не се движи. Самата физическа активност при децата освен всичко това, спомага и за правилната стойка, за развитие на моторика и координация. Стойката е много пренебрегната в наши дни. Преди имаше прегледи в училищата и навременна намеса. Днес малко се говори за това. Когато детето расте, с него се развиват и кости, органи, мускули и всички структури. Представете си една бутилка, в която започва да расте диня или друг плод. Плодът ще порасне с формата на бутилката. Преди години така ако си спомняте продаваха квадратни дини. Органите заемат мястото, което им е определено, ако имаме изкривявания, то те няма да се развият по правилният начин.
Как физическата активност може да помогне при справянето със стреса и тревожността при децата?
Всеки един блокаж в нашите тела предизвиква определени емоции. Всяко едно възпаление в тялото предизвиква нервност и стрес. Стоенето на телефона и на синя светлина от екран или крушка предизвиква стрес. Яденето на бързи въглехидрати, вдигащи кръвната захар предизвикват стрес. Тестове, задачи, отговорности, училище, скандали и изисквания у дома – предизвикват стрес. Най-бързия начин да се справим с него е движението. Защо? Защото стресът се натрупва в тъканите и органите, с нашите мускули и съединителна тъкан. Затова и много деца започват да страдат от запек, след това от акне, след това от хормонален дисбаланс и т.н. При движение тялото се освобождава от този стрес.
Как родителите могат да насърчат децата си да бъдат по-активни в ежедневието?
Като бъдат пример. Всеки един родител е супер герой в очите на своето дете. Той е авторитета, на който детето иска да прилича. Често при мен идват дами, които искат да помогнат на децата си – да изправят стойка им, да започнат да свалят килограми. А ако отстъпите крачка назад и погледнете майката и детето ще видите, че стойката им е копи – пейст. Ще видите, че и майката или бащата имат наднормени килограми и нищо не правят по въпроса. Така имах дама със силна сколиоза, която беше на 46 и имаше две деца. Дъщеря й на 16 ми каза по време за наша среща: „Защо да се изправям, като мама има всичко и живее щастливо и с това изкривяване?“. Подчертавам, че и двете бяха за корсет. Друго дете ме попита: „Защо да не ям сладко, като мама яде?“, а майката ми каза: „Аз ям само като я няма!“. Затова ако искаме децата да правят нещо, ние трябва да им покажем как, и че има смисъл. А те сами ще поискат да тръгнат след нас.
Каква е ролята на игрите и организираните спортни дейности в поддържането на добро психично здраве при децата?
Учи децата на работа в колектив, нещо което днес е заменено от виртуалните приятели в социалните мрежи и игрите. Учи ги на общуване, на дисциплина, на уважение, на структуриране на ежедневието им. Учи ги да носят отговорност и едновременно какво означава да имаш доверие на хората, с които тренираш.
Как технологиите и екранното време влияят върху физическата активност и психичното здраве на децата?
Синята светлина произвежда стрес през епифизата. Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Това е жлеза, която участва в нашата ендокринна система и спомага за хормоналния ни баланс. Ако дете стои на синя светлина ще заспива трудно, ще е хипер активно и няма да може да намалява стреса. Нещо като не може да рестартира компютъра и в един момент той става бавен и цикли. Стоейки с наведена глава надолу (типичната стойка за пред екран), се измества шийния отдел, като се вреди на работата на паращитовидната жлеза (от нея зависи усвояването на калций и фосфор). Също така се прищипва щитовидната жлеза и започват депресивни състояния, забавен метаболизъм, хормонални проблеми и бъдещо възпаление на жлезата. През шията минават нервите, които инервират всички органи в нашето тяло, от там минават артериите и лимфните канали, които хранят и чистят мозъка ни. Когато сме с наведена глава това не се случва коректно и влияем на работата на мозъка – памет, фукции, фаза на заспиване, хоемони, нерви и още много други.
Как да направим физическата активност част от ежедневието на децата, без те да я възприемат като задължение?
Както казах ние сме примера за нашите деца. Днес децата ми са на 9 и на 11 години, и аз самата съм бременна в пети месец. Те прекарват основно времето си в активни игри навън. Ако имат неразположения сами търсят как да се разтегнат, правят си масаж с топка и ролер. Когато искат нещо за ядене само избират ядки или плод, вместо сладко. И това не става със забрани, а с проба / грешка, с говорене. Децата искат да правят нещо с нас, това ги кара да се чувстват обичани и приети. И така моите деца бяха с мен на тренировка от преди да навършат годинка. Разхождахме се, играехме, тичахме, ходехме по площадки и лостове, у дома правехме тренировки… И тогава това се превръща в начин на живот, а не е задължение. И ако сте изтървали първите 7 години или повече, никога не е късно да започнете, защото в противен случай ще загубите още повече.
Каква е вашата препоръка за родителите, които искат да създадат дълготрайни навици за физическа активност у децата си?
Вие бъдете активни. Всичко написано до тук не е валидно само за децата, а за всяка една възраст. Не бъдете лежащите на дивана, докато карате децата да правят това, което вие не сте и да гонят ваши амбиции и цели. Постигнете ги вие, за да може те да ви надскочат.